Електродите, използвани при електрическо отопление, са рефрактерни проводници, които не участват в реакциите на пещта. Например, графитизираните електроди, използвани при производството на стомана, изискват предимно ниско съпротивление, а изискванията за якост и съдържание на пепел не са толкова високи, колкото тези за полупроводник и ядрен графит. Това важи особено за електроди, използвани в други приложения за отопление на минерали, например при производството на калциев карбид. Суровините са кокс и Quick, както евтини, така и нечисти материали. Коксът съдържа голямо количество пепел, така че използването на електроди с високо съдържание на пепел е приемливо, тъй като примесите, въведени от консумативите електроди, могат да бъдат разложени от топлината на пещта или изгонени със шлаката.
В повечето случаи примесите в електродите или няма да влязат в продукта, или, ако го направят, няма да повлияят значително на продукта. Следователно електродите, използвани в електрическото отопление, могат да имат високо съдържание на пепел, или защото съдържанието на пепел е маловажно, или защото използването на по-евтини електроди оправдава компромиса в съпротивлението.
Увеличаването на капацитета на електрическата пещ изисква съответно увеличаване на шините и електродите, което също означава по -строги изисквания за производителност на електрода, за да се приспособи по -сложните техники за производство на стомана. Замърсяването на сяра от електродите може да бъде значително в електрическата пещ, така че електродите се произвеждат с помощта на кокс с ниска сулфур.
През 40-те години на миналия век се наблюдава тенденция към повишаване на температурата на графитизация (т.е. степента на графитизация) и използването на кокс с нисък задник за повишаване на проводимостта на електрода. Впоследствие графитният кокс се използва за производство на електроди. С увеличаването на капацитета на пещта, диаметрите на електрода се увеличават, за да поддържат необходимата плътност на тока, което създаде трудности при формирането на електрод. До 60-те години на миналия век се развиват високи мощни и ултра високи мощни електроди, подобрявайки качеството им и по този начин способността им да издържат на висока плътност на тока.